кудо

Кудо - спортът на успелите

      През цялата история на човечеството хората са се стремили към физическо и духовно съвършенство и са развивали военното си изкуство. Тренирали са и са се състезавали помежду си. Възникнали са бойните изкуства и различните видове стилове с различни правила. За запада това е бил бокса, за Китай - ушу, за Япония - джиу-джицу и карате. По-късно се появява кикбокса, който обединява бокс и източни изкуства на боя. По-късно пък се появяват и смесените бойни изкуства, които носят различни наименования.
      По свой път в това обединяване тръгва и Азума Такаши. Години наред той изучавал Киокушинкай при сенсей, ученик на Масутацу Ояма - основателя на този стил карате. Бил е шампион на Япония и финалист на Световен шампионат. По-късно обаче осъзнал, че въпреки максимално твърдия и близък до реалния бой стил Киокушинкай също има ограничения. Азума започва да разработва свои стил с нови правила.
      Така през 1981г. възниква “Дайдо-Джуку Карате До” или “Школата на Великият Път”.
      В Япония официално не се признава за карате стил този, при който има пълноконтактен бой и няма ката. В Дайдо-джуку няма ката и единствения критерий за майсторство се явява кумите (двубой с минимални ораничения). Затова през 2001г. този стил започва да се нарича официално КУДО (Открит Път).
      Дайдо-джуку се превежда като “Изкуството на великия път“. Разширеният превод означава “Няма врати, които да извеждат на великият Път. Всеки трябва да ги построи в своето сърце и да върви към усъвършенстване на своя път”. С други думи има много начини за достигане на съвършенство.
Кудо започва и завършва с етикет. Този етикет, практически, се изразява със съвкупност от правила, които всеки от трениращите трябва да спазва. Те учат (особено децата) на уважение и зачитане на труда и личността на другите хора. Те спомагат за овладяване и канализиране на излишната агресивност и уравновесяват буйния характер. От друга страна, Кудо, като част от бойните изкуства въобще, възпитава у човек решителност, разумна смелост, вяра в собствените възможности за преодоляване на критични ситуации. Резултатът от постоянната правилна практика е постигането на чувство на удовлетворение и хармония между физическата и духовната страна в живота на човека, спокоен, чист ум и здраво тяло, независимо от възрастта.
     Тези особености дават възможност на всеки, който търси, да намери нещо за себе си, независимо дали е дете, младеж или възрастен, прекалено буен или нерешителен и свит. Те правят от Кудо Дайдо-Джуку един истински път за всички.
     Кудо е изкуство за защита. На удара се отвръща с удар само след атаката на неприятеля. Правилото за ненападение е едно от най-висшите достижения в етиката на карате и на Кудо.
     Освен метод за самоотбрана, Кудо е и сурова самодисциплина. Всъщност, точно самодисциплината превръща боя в изкуство. Тя помага за преодоляване на трудностите, за победата над собственото тяло, за победата над лошата половина на всеки от практикуващите. Онези, които успеят да превъзмогнат трудностите, остават на този Път, привлечени както от физическото развитие, така и от духовния аспект на обучението. Само така личността върви към своето усъвършенстване в живота. Боец ние наричаме всеки, който е успял да се научи на себеотдаване в своите занимания.
     Кудо е бойно изкуство, което има за цел и победата над противника. Дайдо-Джуку действително е изкуство за самозащита и боен спорт, представляващо съвкупност от техники, изпълнявани предимно, без оръжие. Значително по-малко значение се придава на традиционната подготовка, а голямо - на скоростта, ускорението, маневреността, общата динамичност. Това доближава Кудо до спорта. Използуват се по-високи стойки, леки, танцуващи движения, позволяващи неочаквано придвижване в пространството. Твърдите блокове губят традиционното си значение, отсъпвайки място на късите блокове и полублоковете, които не спират удара, а, по – скоро, променят траекторията му. Скоростта е основен критерий при избора на техники. Възможностите на стила са многобройни и често зависят от индивидуалните качества на всеки трениращ. Това изкуство използва по най-ефикасен начин всичките части на човешкото тяло, за да се противопостави то на невъоръжен или въоръжен противник: юмрук, лакет, рамо, таз, коляно, стъпало, глава. Прилагат се хвърляния, събаряния, борба и заключване на ставите - едно богато многообразие от “оръжия”, тренирани методично, с една единствена цел - в случай на нужда, да се обезвреди евентуалния противник. Това разнообразие позволява на всеки състезател да изгради своя собствена, печеливша тактика. Всичко се свежда до възможността да се предизвика пробив в отбраната на противника и да се нанесе един поразяващ и последен удар, хвърляне или задушаване, което да донесе живот.
     Кудо е носител на бойния дух на Киокушин. В стила са извадени на бял свят скритите бойни техники и принципи. Забранените удари, действия и места са много малко, практически ограничения има само при удар във врата и гърба на противника. Целта е да се доближи максимално състезателния характер на схватките до боя в реална ситуация, като всички наранявания и травми са сведени до минимум. Това става възможно, благодарение на стриктно разработените правила и строгото им съблюдаване от съдиите и инструкторите. Защитния шлем “Supersafe” и специалните ръкавици, почти напълно предотвратяват травмите и нараняванията. Този шлем е специално разработен в Япония и е направен от подсилени пластични материали и кожа и е тестван в лабораториите на Мицубиши, издържа на удар на бейзболна бухалка и предотвратява всякакво нараняване на лицевите части. Схватките се провеждат на специално подово покритие (татами), предотвратяващо наранявания при борба и натъртвания при максимална амплитуда на хвърлянията. В света този стил има голяма популярност благодарение на богатия си арсенал от контактни техники. Девизът е “Спорт на успелите“.
Символ на карате КУДО е иероглифа “Ку“, който означава “свободен”.
     “Най-важни в Кудо са формалните упражнения. В тях са събрани всички методи за нападение и защита. Затова, трябва правилно да се разбере смисълът на всяко движение. Някои смятат, че може да се игнорира формата и да се практикува само спаринг и борба. Подобна нагласа никога не ще доведе до истински прогрес в Кудо. Ударите, блоковете и хвърлянията, техниките за нападение и защита имат хиляди вариации, които е просто невъзможно да се изпробват в схватка.
     Въпреки че формата може да се нарече най-важната част от тренировката, не трябва да се пренебрегват спарингът и тестовете за чупене на твърди предмети. Пътят на истинското Кудо е да се избягват крайностите и да се тренира упорито, с мисълта, че формата е половината от успеха, а другите индивидуални и групови тренировки - втората половина.”
      От техническа гледна точка, самозащитата изисква максимална ефективност. Това означава максимален резултат, при минимален разход на енергия и на движения. Много от техниките, използувани в другите стилове при състезания, правят човек уязвим, тъй като оставят големи части от тялото му незащитени и са лесна мишена за контраатака. В Кудо се набляга на по - прибрания гард, по - малките по обем на движение техники, които са по - икономични и по - бързи. Основната стойка е тази, в която обикновено човек ходи. Това позволява лекота на придвижването. Тези технически подробности характеризират стила с бързина, маневреност, гъвкавост. Има три основни правила, които трябва да се спазват при изпълнението на всяка техника и които най -добре илюстрират стремежа към максимална ефективност:
  1. Не прави излишни движения!
  2. Не използвай излишна сила!
  3. Използвай цялото си тяло, през цялото време!
     Излишните движения са своего рода “обявяване” и издават намеренията ви на противника, а също така - отнемат време. Излишната сила е генерирана главно при прекомерното стягане на мускулите, в стремежа да се направи по -силен удар и, освен че прави техниката бавна и скована, то води до по - бърза умора и има вредни за здравето последици. Третото правило позволява техниките да станат тежки и ефективни, без да са сковани и бавни. Тази икономичност дава възможност и на по - възрастни хора да се занимават активно с Кудо и много сполучливо илюстрира максимата, че карате е за цял живот.
     Създателят на тази система сенсей Такаши Азума носи званието шихан, джукушо и има 8 дан. Pоден e на 22 Май 1949г. в Япония. Има висше филосовско образоване от университета “Васеда”. Занимава се с Карате Киокошинкай и Джудо, шампион е на Япония. Защитавал е нейната чест в много битки в различкни краища по света. Открива своя школа през 1981г. Нарича я Дайдо-Джуку Кудо или “Школа на Великият Път”.
     През 2001г в Токио се провежда първото световно първенство по КУДО. През 2005 пак в Токио се проведе и второто.
     Сенсей Азума пътува непрекъснато по света и пропагандира КУДО. В над 40 страни са създадени браншови организации. На 25, 26 и 27 юни 2005г. той посети и България и проведе първия семинар по КУДО, с което бе учредено българското отделение към международната федерация
        По материали на Българска федерация по КУДО.